28.06.2021
Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да улесни посещението ви.
Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да улесни посещението ви.
Свободните радикали са атоми, групи от атоми или молекули, които съдържат най-малко един свободен електрон във външната си орбита. Електроните са отрицателно заредени частици, които обикновено се срещат по двойки, образувайки химично стабилни връзки. Ако електронът е свободен, друг атом или молекула лесно се свързва с него и предизвиква определена химична реакция. Поради химичната си нестабилност всеки свободен радикал лесно се свързва с други съединения. Атакува най-близката молекула и ѝ отнема електрон, като на свой ред самата тя става свободен радикал. Веднъж след като процесът е започнал, той може да ескалира в трудна за овладяване верижна реакция и да предизвика сериозни промени в организма, последвани от многобройни увреждания.
Свободните радикали присъстват нормално в организма и всеки един от тях съществува в продължение само на малка част от секундата, но уврежданията, които оставят след себе си, са необратими. Смята се, че във всяка клетка на тялото ежедневно се произвеждат около 10 хиляди свободни радикала.
Много и различни са факторите, които могат да доведат до излишък на свободни радикали. Излагане на радиация – слънчева или рентгенова, тютюнев дим, автомобилни газове и не на последно място храненето. Богатата на мазнини диета може да засили активността на свободните радикали, защото окислението на мазнините е много по-лесно, отколкото на въглехидратите и белтъците. Присъствието на опасно висок брой свободни радикали променя начина, по който клетките кодират генетичния материал. Образуването на мутирали белтъци уврежда имунната система и води до развитието на различни видове онкологични заболявания. С времето тялото започва да произвежда все повече свободни радикали, който факт е и в основата на една от теориите за стареенето като процес на молекулно ниво. Радикалите са нестабилни, поради наличието на единичен електрон в образуваната свободна електронна двойка. Затова всеки свободен радикал лесно се свързва с други съединения. Той винаги търси друг атом или молекула, от където да присъедини електрон. Поради високата им реактивност свободните радикали се считат за причиняващи развитието на дегенеративни заболявания и рак. Попаднали в живата клетка, те могат да причинят мутации или да увредят ДНК.
В средата на 50-те години д-р Денхам Харман от университета в Небраска за първи път обосновава тезата, че свободните радикали са важна, ако не и основна причина за стареенето и увредата на клетъчно равнище.
Всеки организъм притежава способност да се предпази от свободни радикали с помощта на ензими, които обезвреждат и неутрализират свободните радикали. По същество тези ензими представляват различните антиокислители, които се присъединяват към високореактивните агенти и ги обезвреждат, преди да нападнат свободната молекула. Антиоксидантите играят роля на мишена и целта им е да предпазят собствените си клетъчни структури.
Свойство да деактивират свободните радикали имат антиоксидантите.
Когато тялото е в нормално състояние, то само контролира съдържанието на свободните радикали. Нормалната клетка произвежда свободни радикали и антиоксиданти едновременно и този процес се управлява и се контролира от информация в ДНК. Задачата на всеки антиоксидант в тази насока е да предотврати вредата от свободните радикали, много преди тя да стане факт за организма. Антиоксидантите са вещества, които защитават и помагат да се неутрализира вредният ефект от окислителните реакции вътреклетъчно. Свободните радикали са атоми с липсващ електрон в електронната обвивка. Те са силно реактивни и са в готовност да образуват нова електронна двойка чрез присъединяване на електрон от заобикалящите ги атоми. Това е маханизмът, по който те засягат електроните на здравите клетки, нарушават целостта им и ги превръщат в свободни радикали. Деленето на радикали може да се прекрати само ако в организма има антиоксиданти, които да неутрализират радикалите. Клетките, които умират, и клетките, които се размножават, когато в тях вече са настъпили нарушения, са причината за преждевременното стареене, понижаването на имунитета и развитието на заболявания като рак, сърдечни заболявания, остеопороза и много други. Антиоксидантите неутрализират вредния ефект от окислителните реакции. Всички антиоксиданти работят по-успешно в комбинация с други антиоксиданти, техния синергичен ефект се засилва и е по-ефективен. Ако се поддържат нивата на антиоксидантите достатъчно високи, повечето свободни радикали могат да бъдат неутрализирани, преди да са нанесли вреда на организма.
